Начин на приготвяне
Житото се измива добре под течаща вода, докато водата стане бистра. След това се залива със студена вода и се оставя да се накисне за 8 часа или една нощ. Това помага зърната да омекнат и да се сварят равномерно.
След накисването водата се изхвърля и житото се изплаква отново. Поставя се в дълбока тенджера и се залива с около 2 литра вода. Добавя се щипка сол и се вари на умерен огън около 50-60 минути, докато зърната омекнат напълно и се разпукат.
Свареното жито се отцежда в гевгир и се оставя да изстине напълно. За да стане ронливо и сухо, може да се разстеле върху чиста кърпа или тава и да се остави за 30-40 минути.
Охладеното жито се прехвърля в голяма купа. Добавят се медът, счуканите орехи, стафидите и по желание канелата. Всичко се разбърква внимателно, докато съставките се разпределят равномерно.
За по-празничен вид житото може да се подравни в купа или тава и да се украси отгоре с орехи във форма на кръст или цвете.
Поднася се охладено като част от празничната трапеза за Тодоровден, заедно с обредната пита и другите постни ястия.
Съхранява се в хладилник в добре затворен съд до 3 дни. Преди поднасяне може леко да се разбърка и при нужда да се добави още малко мед.
Вареното жито е древен обреден символ в българската традиция. То олицетворява възраждането и новия живот, тъй като зърното „умира“ в земята и от него израства ново растение. Затова коливото присъства на важни празници като Тодоровден.
Ако този тип десерти ви харесват, опитайте непременно и класическото Ашуре.
